Учението на свети Василий Велики за Светия Дух

Автор: Прот. Йоан Майендорф Изключително значение за православното богословие има книгата на свети Василий „За Светия Дух”, написана за Амфилохий, епископ Иконийски. В тази книга свети Василий полемизира с еретиците, които отхвърляли личната природа на Светия Дух. Те дефинирали Светия Дух като богоприсъствие, като дар на Божията благодат, но не и като субект, като Лице…

Христологията в късна Византия. Заключение

Автор: Прот. Йоан Майендорф Никога от 9 до 15 в. византийското богословие не се е разделяло с христологията. Все пак, тъй като тържеството на православието от 843 г. мнозина тълкуват като крайно закрепване на учението на вярата, повече не може да има и никакви разисквания върху приетите от седемте съборадогматически формулировки. В училищата синтезът на…

Поглед към невидимото: иконоборческата криза

Автор: Прот. Йоан Майендорф Византийският изток е единственият географски регион от християнския свят, в който въпросът за образите предизвиква богословски дебат, продължил повече от столетие. Това явление има психологически и исторически причини. Християнското благочестие на гръкоговорящите страни е вкоренено в традиция, в която религиозният образ има по необходимост свое място в богослужението, докато за сирийската…

Св. Йоан Дамаскин: опитът за систематизация

Автор: Прот. Йоан Майендорф Макар Ориген, Псевдо-Дионисий и преп. Максим, надхвърляйки ограниченията на обикновената полемика против еретиците, да са създалисистеми на богословската мисъл, системата на преп. Йоан Дамаскин е вече от съвсем различен характер. В нея няма нищо ново – по същество тя представлява учебно пособие и е използвана именно в това си качество, в…

Космичните измерения на спасението: преп. Максим Изповедник

Автор: Прот. Йоан Майендорф До 7 век Ориген е единственият автор, опитал се да изгради християнска система на метафизиката. Макар обаче самият той да е дал храна на светоотеческата мисъл за няколко поколения, оригенизмът като система е отхвърлен от Църквата. Вътрешните връзки, вътрешната логика на тази система, основана върху аксиомите на платонизма, правят невъзможно приемането…

Духовните писатели: спасение, аскетизъм и обòжение

Автор: Прот. Йоан Майендорф В предходните глави разгледахме основно проблемите и кризите, пред които от 5 век нататък е изправено източното християнско богословие: христологическата криза като цяло, оригенистичната криза и проблемът с интегрирането на неоплатонизма. Страстният характер на споровете, произтичащи от тези проблеми, е свидетелство за екзистенциалната значимост, придавана им от техните съвременници. На изпитание…

При изворите на спора за filioque

Автор: Прот. Йоан Майендорф Във великото дело на Халкидонския събор, от който неотдавна празнувахме 1500 години, има една страна, на която следва да се обърне внимание – това е проявеното догматично единодушие на Изтока и Запада, достигнато благодарение на знаменития томос на папа Лъв Велики. Това изповедание, което е направило възможно достойното въздигане на авторитета…

Синтезът на вяра и етика: Времето на Велика събота

Автор: Прот. Йоан Майендорф Миналото е история, а историята се изпълва със смисъл, когато времето е посветено на осъществяването на Божията цел. Митрополит Филип (Салиба) Пълното и правилно разбиране на тайнството на християнската вяра неизбежно включва в себе си и измерението на времето. Често изглежда, сякаш една от причините съвременното християнство – разбира се, и…

Псевдо-Дионисий

Автор: Прот. Йоан Майендорф Византийската мисъл никога не успява да се освободи от големия въпрос за това, как гръцката философия се отнася към християнското Откровение. Все пак осъждането на оригенизма при Юстиниан е важна стъпка от историята на винаги пребивавалия в конфликт със самия себе си византийски елинизъм. За системата, обединила учението на Аристотел с…

„Бог, пострадал в плът”

Автор: Прот. Йоан Майендорф   В предходните глави видяхме, че към момента на интронизирането на Юстиниан І за император (527 г.) богословските позиции на привържениците на Халкидонския събор са опасно несъгласувани. След смъртта на Теодорит сред тях няма нито един значителен богослов. Обратно на това, монофизитите справедливо могат да се гордеят с присъствието в редиците…